Условните оператори се използват, когато искаме да определим верността на дадено условие и в зависимост от това дали е вярно или грешно да извършим съответното действие. Най-често използваният оператор е ‘if’-оператора. Нека разгледаме следните два примера:
- x = 10
- if x == 10:
- print „x is equal to 10“
В примера отпечатваме текста на екрана само при условие, че стойността на променливата x е равна на 10. Нека напишем програма, която да ни изведе всички четни числа от 0 до 100:
- i = 1
- while i <= 100:
- if i % 2 == 0:
- print i
- i += 1 # аналогично е на i = i + 1
Когато дадено число се дели на 2 с остатък 0 (тоест без остатък), то числото е четно. Точно това условие проверява IF операторът, след което отпечатва числото на екрана в случай, че е такова.
Задача: Напишете програма, която да извежда нечетните числа от 0 до 100.
В някои случаи, когато „if“-условието не е изпълнено и искаме да изпълним друг код, можем за използваме „else“ и „elif“. С „elif“ можем да проверяваме допълнителни условия, ако условието на „if“ не е изпълнено, а „else“ се изпълнява винаги, когато нито едно условие не е изпълнено. Общата структура е:
- if {условие}:
- {изпълнявай този код}
- elif {условие}:
- {изпълнявай този код}
- elif {условие}:
- {изпълнявай този код}
- else:
- {изпълнявай този код}
Едно от най-важните неща, които трябва да запомните, е, че винаги след ‘if’, ‘elif’ и ‘else’ се поставя двоеточие (:). Пример:
- x = 5
- if x > 5:
- print „x > 5“
- elif x < 5:
- print „x < 5“
- else: # x == 5
- print „x == 5“
Автор: Мартин Михайлов