В този урок ще напишем нашата първа програма на C++ – „Hello World!“. Ще я разгледаме ред по ред, за да разберем как точно функционира тя и каква е основната структурата на една C++ програма.

  1. // „Hello World“ in C++
  2. #include <iostream>
  3. using namespace std;
  4. int main ()
  5. {
  6.      cout << „Hello World!“;
  7.      return 0;
  8. }

Това е възможно най-лесната програма, която може да се напише на C++, и с нея започва всеки начинаещ програмист. Тя не прави нищо друго, освен да отпечата „Hello World!“ („Здравей, свят“) в конзолата.

Внимание: Възможно е когато стартирате програмата (в зависимост от работната среда, която използвате), тя веднага да се затвори, без да имате възможност да видите какво изписва. В този случай добавете cin.get(); преди return 0; По този начин програмата ще изчаква вход от клавиатурата и няма да се затвори.

Нека разгледаме нашата програма ред по ред, за да разберем какво всъщност прави тя:

  1. // „Hello World“ in C++

Това е коментар – всички редове, започващи с 2 наклонени черти, (//) са коментари и не влияят по никакъв начин на програмата (коментарите биват игнорирани от компилатора и служат само за по-доброто разбиране на кода от други хора или често и от самите вас). Другият начин за коментиране в C++ е – /* коментара тук */. Предимството при този вариант е, че може да коментирате няколко реда наведнъж. Пример:

  1. /* Това е
  2. коментар на
  3. няколко реда */

А сега следващият ред от нашата програма:

  1. #include <iostream>;

Редовете, започващи с „#“, са директиви към предпроцесора (програма, която извършва предварителна обработка на информацията по време на компилацията). В случая директивата #include ; включва стандартната библиотека iostream, която съдържа декларации за „input-output“ библиотеката в C++. За повече информация прочетете урока за C++ Стандартен Вход / Изход.

  1. using namespace std;

В C++ съществуват така наречените именни пространства, те служат за предотвратяване на конфликти при именуване. Тъй като цялата стандартна библиотека е дефинирана в именното пространство std, този ред е много често използван в програми, които използват стандартните библиотеки. Първата ни програма на C++ не е изключение, тъй като използваме библиотеката за Вход/Изход.

Разбира се, този ред не е задължителен, но без него би следвало да извикваме cout например по следния начин: (в по-големи програми ще си спестим доста писане на std::)

  1. std::cout << „Hello World!“

Следващият ред от програмата:

  1. int main ()

С този ред поставяме началото на главната функция. Всички C++ програми започват тяхното изпълнение именно в тази функция. Ето защо всяка C++ програма си има главна функция.

Функциите в C++ винаги започват с отваряща скоба „{„, и завършват със затваряща такава – „}“. Всичко, което е между скобите, се изпълнява, когато програмата се стартира.

  1. cout << „Hello World!“;

Този ред просто отпечатва „Hello World“ в конзолата. (Справка: C++ Стандартен Вход / Изход). Забележете, че в края на реда има точка и запетая „;“ Те определят края на израза и се слагат след всеки израз. Доста грешки възникват при начинаещите именно от изпускане на тази точка и запетая в края на реда, затова стремете се да не ги забравяте.

  1. return 0;

Този ред служи за прекратяване на изпълнението на main функцията. В случая „връщаме“ стойността „0“ (нула), което за главната функция се интерпретира, че програмата е приключила без грешки при изпълнението си. Това е най-често срешаният начин да се прекрати C++ конзолна програма.

Автор: Мартин Михайлов