Условните оператори се използват, когато искаме да определим верността на дадено условие и в зависимост от това дали е вярно или грешно да извършим съответното действие. Най-често използваният оператор е ‘if’-оператора. Нека разгледаме следните два примера:

  1. x = 10
  2. if x == 10:
  3.     print „x is equal to 10“

В примера отпечатваме текста на екрана само при условие, че стойността на променливата x е равна на 10. Нека напишем програма, която да ни изведе всички четни числа от 0 до 100:

  1. i = 1
  2. while i <= 100:
  3.       if i % 2 == 0:
  4.          print i
  5.       i += 1 # аналогично е на i = i + 1


Когато дадено число се дели на 2 с остатък 0 (тоест без остатък), то числото е четно. Точно това условие проверява IF операторът, след което отпечатва числото на екрана в случай, че е такова.

Задача: Напишете програма, която да извежда нечетните числа от 0 до 100.

В някои случаи, когато „if“-условието не е изпълнено и искаме да изпълним друг код, можем за използваме „else“ и „elif“. С „elif“ можем да проверяваме допълнителни условия, ако условието на „if“ не е изпълнено, а „else“ се изпълнява винаги, когато нито едно условие не е изпълнено. Общата структура е:

  1. if {условие}:
  2.     {изпълнявай този код}
  3. elif {условие}:
  4.     {изпълнявай този код}
  5. elif {условие}:
  6.     {изпълнявай този код}
  7. else:
  8.     {изпълнявай този код}

Едно от най-важните неща, които трябва да запомните, е, че винаги след ‘if’, ‘elif’ и ‘else’ се поставя двоеточие (:). Пример:

  1. x = 5
  2. if x > 5:
  3.     print „x > 5“
  4. elif x < 5:
  5.     print „x < 5“
  6. else: # x == 5
  7.     print „x == 5“

 

Автор: Мартин Михайлов